Хелаторна технология и ефективност на микроелементите в алкални почви
При формулирането на водоразтворими торове с микроелементи, химическата форма на металния йон диктува неговата бионаличност, особено в почви с високо pH (алкални). Простите неорганични соли, като железен сулфат, често се окисляват и се утаяват като неразтворим железен хидроксид, когато рН на почвата надвишава 7,0. За да противодействат на това, високо{2}}ефективните формули използват хелатиращи агенти като EDTA, DTPA или EDDHA. Тези органични лиганди се увиват около металния йон, предотвратявайки реакцията му с почвените аниони, като същевременно остават достъпни за усвояване от корена. Този механизъм е от решаващо значение за водоразтворимия тор с желязо, тъй като желязото е микроелементът,-ограничаващ добива най-много във варовити почви, който влияе пряко върху веригата за пренос на електрони при фотосинтезата.
Специфичните недостатъци изискват целенасочени интервенции. Водоразтворимият цинков тор е от съществено значение по време на ранния вегетативен етап, тъй като цинкът действа като ко-фактор за синтеза на триптофан, предшественик на растежния хормон ауксин (IAA). Без достатъчно цинк удължаването на междувъзлията е забавено. По същия начин, коригирането на желязната хлороза изисква специфично водоразтворимо желязо за растенията, често прилагано чрез листно пръскане, за да се заобиколи фиксацията в почвата. За цялостно управление на културите производителите често използват водоразтворим тор със смес от микроелементи. Тези предварително-смесени формули гарантират, че съотношението на желязо, цинк, манган и мед следва Закона за минимума, предотвратявайки „скрит глад“, при който дефицитът на един микроелемент ограничава ефикасността на цялата NPK програма.
